ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА
ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
І. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Предпоставките и правилата за достъп до обществена информация са регламентирани в Закона за достъп до обществена информация – ЗДОИ (обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г., изм., бр. 1 от 4.01.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 45 от 30.04.2002 г). В чл. 2 се съдържа определение на понятието обществена информация: „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.”
Видовете обществена информация са:
1 Официална
Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.
2) Служебна
Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Допустимите ограничения на правото на достъп до обществена информация са уредени в чл. 7 от ЗДОИ: „Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация, представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.”
ЗДОИ не се прилага и информация по реда, предвиден в него, не може да се получи, когато става дума за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Държавния архивен фонд на Република България (чл. 8 от ЗДОИ).
ІІ. ПРОЦЕДУРА ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Ако гражданин или юридическо лице желае да получи достъп до обществена информация, трябва да подаде писмено заявление (Приложение №1) в деловодството на района.
Ако гражданинът или юридическото лице притежава електронен подпис, може да използва електронна поща, като в заявлението за достъп посочи и електронен адрес за кореспонденция.
Желанието за достъп до обществена информация може да се заяви и устно пред деловодителя, като се посочи точно каква е информацията, към която се проявява интерес.
Предвид изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ заявителят да бъде уведомен писмено за решението за предоставяне или отказ на достъп до поисканата информация независимо от начина, по който е подадено заявлението, в него трябва да е посочен адрес за кореспонденция.
ІІІ. СРОК ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯТА. РЕШЕНИЕ
Максималният срок за отговор е 14 дни от датата на регистриране.
ЗДОИ урежда случаи, в които произнасянето по заявление за достъп до обществена информация може да стане и в по-голям срок от посочения по-горе. Това е възможно в следните хипотези:
Чл. 29, ал. 1. В случай че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация.
Ал. 2. Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 30, ал. 1. Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка.
Ал. 2. В уведомлението по чл. 29, ал. 1 се посочват причините за удължаване на срока, в който ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация.
Чл. 31, ал. 1. Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й.
Ал. 2. В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24.
Ал. 3. В решението си по чл. 28, ал. 2 съответният орган е длъжен да спази точно условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на отнасящата се до него информация.
Ал. 4. При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие, съответният орган може да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до третото лице.
Ал. 5. Не е необходимо съгласие на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон.
Ако исканата обществена информация не се намира в районната администрация, но има данни за местонахождението, й в 14-дневен срок от постъпване на заявлението то се препраща до съответния задължен субект, като заявителят се уведомява писмено за това.
Ако исканата обществена информация не се намира в районната администрация и няма данни за местонахождението й, в 14 дневен срок от постъпване на заявлението заявителят се уведомява писмено за това.
Решението, с което се произнася кметът на района, съдържа задължителните реквизити по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, а именно:
1. Степента на осигурения достъп до исканата обществена информация;
2. Срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация;
3. Мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
4. Формата, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
5. Разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация.
Това решение се връчва на заявителя срещу подпис или по пощата с обратна разписка.
Независимо дали става дума за предоставяне на достъп или за отказ, решението съдържа мотиви, на чиято основа е издадено.
Ако с решението е позволен достъп до исканата обществена информация, срокът по чл. 34, ал. 1, т. 2 (осигуряване на достъп до информация) не може да бъде по-кратък от 30 дни.
Достъпът, разбран като възможност за заявителя да се запознае със съдържанието на исканата информация, е безплатен.
Ако желае копие от нея, може да го получи на съответен носител – хартиен или технически, след заплащане на нормативно установените разходи за това съгласно Заповед № 10 на Министъра на финансите от 10.01.2001 г. за определяне нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществената информация според вида на носителя. (Приложение № 2).
Ако заинтересованото лице не се яви в определения за достъп срок или ако не заплати определените разходи, това се смята за отказ от предоставения достъп до исканата обществена информация. Повторно искане за достъп до същата информация може да се подаде след изтичане на 6-месечен срок.
За предоставения достъп до обществена информация се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от служителя, отговарящ за воденето на регистъра на заявленията за достъп до обществена информация (чл. 35, ал. 2 от ЗДОИ).
ІV. СЛУЧАИ, В КОИТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН ДОСТЪП ДО ПОИСКАНАТА ИНФОРМАЦИЯ
1. Когато се касае за класифицирана информация – чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ.
2. Когато се касае за държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон – чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ.
3. Когато се касае за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица – чл. 8, т. 1 от ЗДОИ.
4. Когато се касае за информация, която се съхранява в Държавния архивен фонд на Република България – чл. 8, т. 1 от ЗДОИ.
5. Когато се касае за лични данни – чл. 2, ал. 3 от ЗДОИ.
Във всички тези случаи причината за отказ е, че за достъп до тези видове информация е предвиден друг нормативен ред.
6. Когато се касае за търговска тайна или за информация, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци – чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ.
7. Когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация.
8. Когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.